Прочетен: 2063 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2011 18:35
Седя сама в парка. На онази пейка, която с теб наричахме по детски “нашата”... преди да заминеш и да вземеш със себе си най-силното, което имах.
Странно е... това усещане. Често идвам тук. Сама.
Спомням си смеха, закачките, наивната ти усмивка...
Бледа сянка от “онова” се промъква скришом в мислите ми. Бледа за сравнение с което беше, но по-ярка от всичко, което е там сега...
Виждам издълбания надпис на пейката... последният момент... Последната усмивка. Последната целувка. Последният див поглед. Последният ден заедно...
Оглеждам се наоколо. Сякаш чувам стъпките ти. “Пак заедно” отеква в съзнанието ми... но едва ли. Мрачната реалност не би могла да се промени само с две-три думи.
А аз те предадох. Исках да видя друг, и още друг, и още... Но те не ме ценяха както ти. И аз не ги гледах както теб. А знам, че дори не искаш да погледнеш напред. Чакаш да се върнеш.
НЕДЕЙ!
Остани там, намери нея...
Аз имам кристалните си мечти, това ми е достатъчно...
Спокич, всичко ще си дойде на мястото.
Не е там проблемът, ами в това, че той просто не може да се върне в БГ...
Тренирам БИ от 8 години ;)