Приказка за бездната?

Днес е ден за игра с чувства. Моята игра този път.
Пропастта между това, което съм и тези, които ми го причиняват е достатъчно малка, че да я прескоча и сама. И единствената нещо,което ще взема със себе си е егоизма. Там ще го превърна в животинско чувство за самосъхранение... Или не?
Да, лесно е да мина от единия край на другия. Или пък не Е?

Ммм... олюлявах сепо пътя към бездната. Колкото по-далече стигах, толкова повече валеше. С един-единствен скок щях да я прескоча и да избягам от честната си приказка. Щях да стъпя здраво на скалата на лъжите...
Трудно беше да пристъпвам напред. Не исках да се превърна в нещо което не съм.

Сега идва трудната част. Отскачам и съм там!
Не!..
Сядам на ръба. Имам избор! Да се засиля и да прескоча или да се хвърля в пропастта?
Един избор. Няма връщане назад. От другата страна лицемерието разяжда, злобата превзема, завистта оковава...

А аз живея в мой си свят. Банално чист, искрено детски, но МОЙ. МОЙ!
.......
...
Затварям очи и падам между двата свята... Там при моя топъл дъжд. Вечен дъжд. В бездната на хаотичните ми чувства...

Поздравявам те за този постинг, много лично откровение, и съществено.
Мисля, че би ти бил интересен този текст:
http://breathe.blog.bg/viewpost.php?id=69719
Надявам се да ти хареса, поздравявам те с него.

Последното нещо,с което трябва да се разделиш е собствения ти свят,защото всъщност той винаги е най-истински.Поздрави :)