09.04.2008, 04:03h

и аз не спя. При това не е защото съм на мотика пияна, а защото ме раздира една остра болка отвътре и няма да спре скоро...

 Пиша като луда разпиляни мисли на листчета хартия и се опитвам, подреждайки тях, да подредя живота си...

Изгубена кауза. Когато липсват парченца, пъзелът не може да се нареди...

-------

Просто искам да чуеш тишината между думите ми. Искам да видя отражението си в ТВОИТЕ очи, в ничии други! Нищо повече, нищо по-малко.

Не искам да ми вярваш, не мога да го искам. Нямам право... но ми се ще да ме разбираш и мисля, че опитваш.

-------

Един път сбърках, два пъти изгубих. ИЗЧЕРПАХ СЕ!!! Боли ме там, където до скоро беше душата на дете. Сега е празно, черна дупка, поглъщаща всяка малка прашинка щастие.

ИМА ЛИ СМИСЪЛ?

Ти ми кажи... а може би смилълът си ти... ;(

-------

Липсва ми, някой го взе. Взе го отдавна, а толкова скоро! Ключът... Искам го обратно, но знам, че е загубен.

Не знам, не разбирам КОЙ КАКВО ИСКА ОТ МЕНЕ!? Но знам какво мога да дам - вече не е много, но е ИСТИНСКО... на дъното е. Предполагам, който бръкне по-дълбоко в кутийката във форма на сърце, ще успее да го вземе. И без това ключът го няма, отворено е...

Хайде, смело, грабете... Какво ви спира? Едва ли е това, че ме боли, то досега не спираше никого......... не спря никого.... НИКОГА!....

А АЗ ПРОСТО ИСКАМ БЪДА СЕБЕ СИ! ... със тебе...